Възпаление на главичката на пениса - баланит и баланопостит

Възпалителният процес на гланса (главичката на пениса) се нарича баланит, възпалителният процес на вътрешната страна на препуциума (кожичката) - поститит. Най-често глансът и препуциумът се възпаляват едновременно - баланопоститит. Клиничното им протичане е остро или хронично. Възникват въз основа на различни етиологични причини и патогенетични механизми.

Възникват под влияние на различни етиологични причини: механични, термични, химически, медикаментозни, бактериални, микотични (кандиди), протозойни (трихомонас) агенти. Протича по нормергични или алергични патогенетични механизми.
Източник на механични травми може да бъде половият акт, особено ако той е по-продължителен, бурен и темпераментен, както и различните видове перверзни.
Термичните и химическите свръхнормни въздействия са в резултат на терапевтични или профилактични мерки срещу венерична опасност. Химическите агенти, които в тези случаи се имат предвид са спирт, одеколон, живачни, сребърни и други препарати.

Особено внимание заслужават и възможностите за възникване на възпалителни процеси върху гланса и препуциума вследствие на контактна сенсибилизация към системно използвани средства за хигиена (сапуни, детергенти), профилактични мази, пудри, дезодоранти, кондоми. В този порядък заслужава внимание използването на тези средства от партньорката, както и противозачатъчните глобули. Лошата хигиена може да бъде причина за възникване на баланопостити, като първоначално възникват явления на мацерация, а по-късно се прибавят различни микробни видове.

Предиспозиращите локални и ендогенни фактори нерядко се явяват решаващо етиологично условие. От локалните фактори заслужават внимание вродените състояния на препуциума: прекалено дълъг или тесен - фимоза. Сред ендогенните на първо място е диабетът. Нерядко в клиничната практика упоритият баланопостит е повод за изследване на кръвна захар, респективно откриване и диагностициране на диабета.
Баланитите и баланопостити могат да са странична проява на обща и локална медикаментозна терапия - антибиотици, кортикостероиди, дитостатици и др.

Понякога възпалителните процеси по гланса и препуциума имат вторичен характер и са израз на други заболявания: сифилис, гонококция, негонококови уретрити, краста, херпес и др.
Клиничната картина на баланитите и постигате се манифестира с еритем и едем на полулигавиците на гланса и препуциума. Засегнатите повърхности мацерират и се еродират. От ерозиите се отделя серозен или гноен ексудат. При по-силно изразен възпалителен процес може да се наблюдава възпалителна фимоза.

Острият кандидозен баланит се отличава с яркочервен цвят на възпалената полулигавица, която в еволюция се покрива със сивкав налеп. Измененията са рязко очертани и по периферията им в началото са налице еродирани пустули, а по-късно характерна якичка. При хронично протичане на кандндозния баланит глансът и препуциумът са сухи и залющени, а по свободния край на препуциума се явяват и дълбоки рагади. Вследствие на този хроничен възпалителен процес може да възникне фимозис.

Субективни оплаквания - сърбеж или болка, които са изразени в различна степен и са в зависимост от степента и стадия на възпалителния процес.

Лечението на баланитите и баланопоститите се определя от тяхната етнология. Препоръчват се антисептични бани и компреси. В зависимост от потребностите - антибиотици, антикандидозни средства, кортикостероиди. Добър и бърз ефект дават комбинираните препарати. За предотвратяване на рецидивите е необходимо провеждането на системни хигиенни, а при нужда и други мероприятия.